Психея и Ерос – или персонификацията на човешката душа чрез обекта на романтичната любов
"Психея била прелестно красива принцеса и всички поданици се възхищавали на нейната неземна красота и чистота. Хората, захласнати от красотата й, забравяли да посещават храмовете и да отдават почит на богинята на красотата Афродита.
Афродита като научила за красотата на едно смъртно момиче на име Психея и за празните храмове – я обзели силна завист и гняв. Афродита повикала сина си Ерос, богът на любовта , който бил неотделим спътник на майка си, изпълнител на волята й и асистент във всичките й божествени дела(класика). Тя му наредила да отиде при Психея и да я прободе с една от стрелите си, така че тя да се влюби в най-отблъскващия и грозен мъж на света и цял живот да бъде нещастна.
Ерос послушал майка си, но когато видял Психея – той бил пленен от нейната красота и миловидност и се влюбил силно в нея, решавайки да се противопостави на майка си за първи път.
Ерос се оженил за Психея и заживяли щастливо в небесния дворец на бога. Единственото, което измъчвало Психея било, че не трябва да вижда с очите си на смъртна, лицето на Ерос, докато стоял в нейните обятия. Той оставал винаги невидим за нея и това била тяхната уговорка.
Веднъж на гости и дошли нейните завистливи сестри. Те я накарали да се осъмни в Божествения си съпруг и я подучили да го види, когато той спи. В началото Психея не се съгласила, но те настоявали, че може да е чудовище или ужасно грозен. Психея се поддала на своето любопитство и една вечер, докато Ерос спял до нея, тя поднесла свещ до лицето му, но когато зърнала божествената му красота тя се разтреперила и една капка восък паднала по гърдите на бога и го изгорила. Ерос се събудил и разочарован от постъпката на предателство и невяра от страна на своята любима – избягал и я изоставил. Той се върнал при майка си, за да излекува своите рани.
Психея съжалила за своята слабост и изпаднала в отчаяние. Тя тръгнала да търси своя любим по целия свят, но така и не го откривала. Молила Хера и Деметра за помощ, но те отказали от страх да не обидят Афродита.
Дълбоко отчаяна, Психея се решила и директно се запътила към Афродита и я помолила за помощ, за да върне своя любим. Афродита, дърпайки я за косата решила да се възползва от ситуацията и хвърлила Психея на нейните прислуги Тъга и Печал, съгласявайки се да й помогне – след като премине поставени от нея изпитания. Задачите били непосилни, често сравнявани като символика с изпитанията, през които Херкулес се сблъсквал.
Първата задача била да раздели един тон смесена пшеница, грах, леща, ечемик, просо, маково семе за едно денонощие. Психея седнала да плаче, когато една мравка я чула и повикала за помощ всички мравки в царството. Задачата била изпълнена.
След това Афродита възложила на Психея да събере златната вълна от близкото стадо овце-убийци с остри рога. Този път божествено вдъхновена зелена тръстика нашепнала на Психея да изчака овцете да заспят в разгара на следобеда и чак тогава да събере златните руна. Психея последвала съвета и занесла на Афродита поискана златна вълна. Богинята все още не била впечатлена.
Третото изпитание било Психея да напъни буркан с тъмните води на реката Стикс, която разделяла Подземния свят от Земния. Психея вече нямала сили да плаче и тръгнала към реката, която била пазена от нечувано чудовище. Един от орлите на Зевс се сетил, че дължал услуга на Ерос и щом видял Психея близо до Стикс, се спуснал от облаците, взел буркана от ръцете й и го напълнил с вода. Третото изпитание било приключено.
Афродита обаче имала доста по-тъмна задача, която превъзхожда далеч всички останали по степен на трудност. И поискала от Психея да слезне в Подземното царство и да сложи в кутия част от красотата на Персефона, подземната богиня на мъртвите и да й я донесе. Разсъждавайки, че единственият начин тя да посети Хадес е да умре, отчаяната Психея се изкачила на една висока кула с намерението да се хвърли стремглаво в ада. Единственото нещо, което я крепяло било любовта към Ерос и надеждата, че ще го открие. Вдъхновена отново от божествено провидение, кулата й разкрила по-добър начин.
Първо тя отишла до хълма Таенар в Пелопонес, където намерила дупка, водеща към Хадес. Не отишла там с празни ръце, взела със себе си две монети и две парчета хляб, напоени с ечемик и мед.
Тя използва първата монета, за да плати на Харон тарифата да я извози през реката Стикс и първия хляб, за да го метне на кучето пазач на Подземното царство Цербер и така да влезе в двореца на Хадес. Там тя намерила Персефона и следвайки съвета на кулата, отхвърлила всичките й изискани ястия, като вместо това поискала услуга. Персефона се съгласила след историята на Психея и тя отнесла малко от красотата й и се върнала в земята на живите, като подкупила Цербер с втория си хляб и заплатила на Харон с последната си монета.
Проклятието на кутията обаче накарало Психея в желанието си да е още по-красива за своя любим, да отвори кутията с красотата на Персефона. Паднала на място, заспивайки във вечен сън.
В това време, Ерос разкъсван от тъга по Психея, решил, че е крайно време да я потърси. Откривайки я върнал в кутията магията и двамата с Психея я връчили на Афродита.
Ерос завел любимата си при Зевс с молба да я направи безсмъртна, за да живеят във вечна свободна любов. Зевс се съгласил и благословил съюзът им. Не дълго след това се родила и дъщерята на Ерос и Психея, която кръстили Волупта, Богинята на Удоволствията.“
Psyche е гръцката дума за душа. Психея отговаря за нашата душа и нейния копнеж.
Eros е гръцката дума за желание. Бог на любовта, еротиката и секса. Олицетворява нашата жизнена енергия.
Любовната история за Психея и Ерос е преразказвана многократно и е една от най-любимите истории като нейните корени лежат в основите и на доста детски приказки.
Легендата за тази любовна история ни разказва как следвайки най-съкровените желания на душата си, ние се събираме именно с нея и изпитваме безусловна любов и ставаме безсмъртни. Да, разбира се, чрез тежки изпитания, пречистване и силна вяра.
Точно както героинята на тази легенда, така и човешката душа преминава през множество трудности в земният си път и така придобива сила и мъдрост. В картата ни се показва къде (кой дом) и как (в кой знак) ще преживеем този копнеж на душата си (Ерос) в това превъплъщение.
Душата е представител на женската енергия във всеки човек. Във легендата се разказва, че в своята борба Психея получава помощ и подкрепа от различни природни и божествени сили. Това ни показва още един път, че царството на Земята винаги е най-верният ни приятел, а следването на интуицията ни най-сигурният начин да не се загубим. И Вярата, че Бог е винаги с нас и ни помага и в най-тъмните дни и нощи, чрез „неведоми пътища“ .
Астероидът Психея ни води към самото ядро на същността ни. „Опознай себе си“ също означава да не поставяме под съмнение любовта, вярата и Пътя си. Независимо от всички външни фактори, които често са ролеви модели, грешни убеждения, минали превъплъщения, детски травми и тн. Чрез Психея достигаме до самите себе си, минавайки през на пръв поглед невъзможни изпитания и получаваме Ерос, нашата Любов.
Историята за Психея и Ерос е история на душата ни и нейната искра, историята на най-съкровените дълбоки желания. Ерос е олицетворение на копнежа и най-силните ни страсти. Легендата ни разкрива за пореден път, че следвайки безотказно сърцето си и Пътя му, независимо колко пъти се спъваме по него, винаги ще достигнем безсмъртието. Защото няма по-верен Път от Пътя на Безусловната Любов. Било то към конкретен човек, проект, призвание, мечта.
Психея и Ерос ни показват, че всеки има копнеж в душата си и ако досега човечеството никога не е поставяло Любовта на първо място, то Ерата на Водолей именно това ще ни научи. Божествената искра е във всеки от нас и докато не я проследим, никога не ще усетим пълно удовлетворение, Любов и смисъл в живота си.
Румяна Величкова