Има ли край това чистене на кодове и програми, които ни отделят от Източника и от нашето автентично присъствие? Има, да. Но докато човек не се справи с главните кодировки - локализира ги, декодира ги (разбие), и сложи на тяхно място некорумпирани такива - тоест ги запълни с истинска светлина, се гърчи.
В тези често драматични и катарзисни процеси пълни с тригъри, вие сте си главният навигатор, механикът, вие работите в кухнята и белите картофи, и в същото време търкате палубата, докато ви бухат вълните в открито море. За момент стигате до суша, слизате за малко да заредите основни провизии, след което пак се качвате в Открито море и Плаването продължава с всичките му перипетии.
След като се премахнат главните корумпирани кодове и се заменят с некорумпирани такива, не настава абсолютният покой, а се преминава в следвщата успоредна версия на нас, където се повтаря същият процес по декодиране и събиране на фрагменти. Но ние сме вече много по-осъзнати за процесите, които протичат и нито ги приемаме толкова лично и драматично, нито ги изнасяме толкова далеч извън нас. Вече имаме и известен вътрешен стабилитет/наработка. Също така нашите лични процеси са част от колективните, планетарни процеси, и колективните процеси на цялата Материална Вселена, в която се возим, но всъщност се въртим.
Това, което вземаме с нас, и което никоя банка не може да ни вземе, и никой отвън, ще остава винаги във всички пространства, времена, реалностни и плътности, онова, което сме наработили, то е нашата най-ценна валута, и много хора все още не го разбират, но това ще е "валутата на бъдещето" - няма да е биткойна Това свободно и чисто същество, което изначално сме.
Но всяка стъпка от събирането му изисква огромна смелост и буквално "нагласа на камикадзета", спрямо приетите социални норми/мерки/стандарти/морал/ценности вън и вътре в нас.
Инструментите, които тук ви предлагаме са "помощни средства", чрез които да започнете тези процеси, да си помогнете, доколкото е възможно по време на тях, не за да ви пестим стъпки от вашия Път по събирането на вашите части, защото това не е нашето намерение, а за да ви кажем - и ние сме тук, заедно с вас минаваме и вървим по този Път, за нас той изглежда така, не е лесен, и ни донесе това и това, споделяме го, ако е полезно и ценно за вашия път - чудесно.
Радваме се, че сме заедно на Пътя, и споделяме всичките му неравности, и величие. Не е Намасте. А е който както си го направи.
Не ни очакват вълнуващи времена - очаква ни онова, което сме успели, успяваме да направим с, и от себе си.
Ивайло Добрев
