Мъжът е дотам ампутиран, импрегниран и кастриран, дотам се е оставил на детските си травми, модели и шаблони, да го управляват, че напълно е загубил контрола над Истинското си Аз, той даже няма представа, че то съществува.
Той няма представа, че пред него стои огромна задача и далеч нелека битка с много капани, подводни камъни и течения. Той живее в непукизъм, прикрива слабостта си зад арогатност, играе на сърдито, непораснало дете.
Мъжът трябва да отвоюва първо свободно вътрешно пространство от собствените си травми. Не да воюва с външния свят.
Защото истинската битка е винаги вътрешна и е винаги за отвоюване на свободно и чисто пространство вътре в него.
Мъжът има Жена до себе си, защото има Жена в себе си. Тоест - той почита Жената вътре в себе си, в пълния смисъл на това "почитане". Ако няма Жена до себе си, той няма и Жена в себе си. Тоест- не почита Жената. Защо - защото почита, оправдава и обслужва травмите си. Мъжът не може да воюва и печели битките си навън, ако няма благородно и чисто сърце - ако няма Жена, която да го олицетворява.
Ивайло Добрев