Адът на подсъзнанието трябва да бъде изчистен, а след това – прегърнат. Тази прегръдка слага онзи символ, който служи за мост между него – подсъзнанието и съзнанието. Мостът се строи бавно и мъчно. Гредите са направени от потта и сълзите на сърцето, а въжетата са всеки успешен опит за безпристрастно наблюдение на преминаващия керван от светлини и сенки. Най-накрая, когато мостът бъде съграден, по него минава Царицата на Живота и оповестява с шармантаната си красота, че човекът е свързан с всичко и всички през свещения трепет на сърцето. Тогава в камбанарията на главата пука заря, която едновременно озарява и заличава. След тая заря вече нищо не може да бъде същото.
Ивайло Добрев
