Ние, или нашият ум, който си мислим, че сме ние, живее в постоянен страх да не бъде наранен. Човешките същества живеят в постоянен страх да не бъдат наранени. Затова те са приели за нормално, да са в постоянен страх и резистентност. Така стоят нещата, такъв е живота, това е положението, повтаряме. Живеем в страх, и това е нормално. Страх от "да не стане много топло", "страх от да не стане прекалено студено", "страх от да не е твърде далеч, или пък прекалено близо", страх, страх, страх.
Всичко, което правим съзнателно и несъзнателно, е единствено и само да се защитим от болката, и от страха, който стои в нейната коренова система. Когато спрем да се защитаваме от болката, можем да започнем да я преживяваме и така да започнем да топим страха. Можем да започнем да признаваме, че има болка, можем да започнем да признаваме нейното същестуване.
Ние сме същества, които реагират на болката, с още болка и с още страх. Ние не сме свикнали да оставаме с болката и със страха си. Затова, когато някой докосне болката ни, ние го нападаме, или се затваряме, или търсим нещо отвън, което да накара болката да спре, или да ни отнеме болката, или да я преразкаже, като нещо, което "не е болка".
Но пътя за минаваме през болката е само един - признаване и оставане в и с болката. Защото всичко в този свят иска да бъде преживяно, признато, да му бъде позволено да съществува, иска да бъде обикнато.
Понякога става друго - ние толкова се привързваме към болката си, оставайки с нея, че не можем да я пуснем, и оставаме с нея много повече, отколкото е необходимо. Така ние не позволяваме на болката си да стане самостоятелна, да порасне и стане Любов. Оставането с една подправена версия на болката се превръща в нашата нова защитна стена срещу и от болката.
Ние трябваме да се научим да признаваме същестуването на болката, да стоим с болката си, но и да продължим след и отвъд нея. Към онова, което е Любовта. С колкото повече болка сме съумели да останем, пуснем, и да продължим напред, толкова повече Любов можем да генерираме.
На практика ние сме транформатори, които могат да трансформират болката/страха в любов. Ние сме истински Звездни Алхимици.
Да отвориш сърцето си не означава да не се страхуваш, но означава да приемеш, направиш място на страха-болката, и ги трансформираш в чиста Любов.
Ивайло Добрев