Трансформация на Личността

Трансформацията, която остава в рамките на личността, е нищо друго, освен една драматична пиеса на личността към самата нея, или поредната нужда от внимание. Много от нашите трансформации остават именно в рамките на тази личност. Желание се е трансформирало в друго желание. То е там. Продължава да е там, просто е променило вида си. Било е неосъзнато, и сега е станало осъзнато. Но да осъзнаеш още не означава да се трансформираш извън пределите на личността. Това, че си осветил една ябълка не променя нейният вкус, или нейните качества. Ти си разбрал, че това е ябълка. Да се трансформираш извън пределите на личността, означава да влезеш абсолютно сам в едно открито, съвършено непознато вътрешно пространство, в един вакум, да успееш да вдишаш от една субстанция излъчваща напълно ново жизнено поле. В това преживяване няма преобличане от един елегантен, в един фрапантен костюм. Там няма и никакво осъзнаване. Има непосредствено преживяване придружено от непосредствено разбиране на една постоянно вибрираща, при все това статична точка, която е именно центъра на живота на твоето същество. В един кратък проблясък ти се срещаш с нея, преживяваш я, и разбираш, че ти и тя не сте нещо отделно. Че ти си тя, и че ти съществуваш заедно и благодарение на нея. Тогава именно се случва трансформацията извън пределите на твоя личност и в същото време тя се случва на теб, с теб, с нещо вътре в теб, което е толкова живо, неназовимо и всеобхватно, че ако го срещнеш в ежедневния живот би всяло в твоето същество един неизмерим ужас. След такава трансформация ти си погледнал смъртта в очите, погледнал си извора на живота.


Ивайло Добрев