Духът в Бутилката



Истинското Творение е отражение на Източника, негов израз. Има такова отражение, защото, за да възприеме себе си Източника трябва да създаде едно поле, което да бъде преживяване на не-себе си, и след това да възприеме това не-себе си. Това Истинско Творение Отражение на Източника също е Времева Матрица на множество пространствено-времеви успоредни реалности, с тази разлика, че в тази Матрица човек наистина разполага със Самосъзнание и Свободна Воля да твори и създава. Той не е образ и подобие. Той е Същина и Дух. В този експеримент на Източника наречен „Отделяне на Източника“ условно, защото нищо, което е произлязло от Източника никога реално не може да бъде отделено от него, може само ВРЕМЕННО-ПРОСТРАНСТВЕНО да преживее забравата на този произход, с цел да сътвори, съ-преживее нови фрагменти. Във Фалшификата на Матрицата всичко винаги се повтаря с леки модификации, които създават чувството за бавно развитие, но все пак за някакво развитие. Докато в оригиналната Матрица (Експеримент на Източника) нищо никога не се повтаря и не присъства това смазващо усещане за загуба на смисъл. Фалшивият Шаблон обаче се наслагва върху Оригиналния и в някакъв момент окончателно го завзема/поглъща, защото Хората започват да вярват, че това е Живота, че това е Истината, след ужасяващ брой манипулации и прожекции, или изкривявания на реалността.


Духът наистина бива затворен в Бутилката, където живее в едно издигане от дъното до повърхността (гърлото на бутилката) и после пак слиза надолу – до дъното на бутилката, и после пак нагоре, в тази илюзия за движение-развитие пълна с много балончета – омагьосани слънчеви системи, планети, галактики. Бутилката е Цялата една Препрограмирана микро и макро Вселена. Духът разбира в някакъв момент, защото все още някъде там има съзнание за Себе си, че живее в капан, че е попаднал в капан. Той трябва да създаде едно огромно налягане в бутилката за да пръсне тя и се освободи той., или трябва устремено ден след ден да се засилва и удря тапата, с надеждата, че тя постепенно ще се повдига и някой ден тапата ще излети и той ще може да излезе. В Бутилката обаче работят и много други сили и енергийни полета, чиято цел е Духът да остане затворен в бутилката и да продължава да върти колелото, изпълнява светли и тъмни команди, да бъде благодарен на Господаря на Бутилката, и въобще да забрави откъде идва и какви сили притежава. Ден след той той бива уверяван в своята непригодност, учен на подчинение на законите в бутилката – наричат ги социални порядки, ала Духът козината си мени, но сърцевината никога. Той се съгласява на тази игра, защото вижда, че това е единствения начин да оцелее в бутилката, докато крои план как да избяга от нея. Ала играта в бутилката го анимира толкова добре, че в някакъв момент той напълно забравя откъде е дошъл и накъде отива. Тогава, някой брат по Дух, го сръчква, или пък Освободените Духове (Които са излезли отдавна от Бутилките/станали са по-големи от тях), му се притичват на помощ изпращайки му сигнали, които смущават добруването му в атмосферата на бутилката, тогава той или ги разпознава, като бедствия, които нарушават нормалното му ежедневие и се моли по-бързо да свършат, или се опомня шоково, отчитайки знаците, като необходими трусове, приятелска ръка подадена от неговите освободени братя по Дух. Ако той избере второто, тогава животът му не може да остане същият, тогава той се пробужда отново за себе си, и проглеждайки вижда, че картинката около него и неговият устроен живот всъщност никак не са розови, напротив, това са едни боядисани в лилаво решетки и стени, декори на един ужасяващ затвор. Лягаш си в 5 звезден хотел, а се събуждаш в затвор, прекрасно нали. Събуждайки се, Духът все още е с много забавени реакции, докато си отвори и трите очи, и истинската, некорумпирана кръвта отново започне да циркулира в тялото му, минава време. Това време е изпълнено с болката от етапите на събуждането и проглеждането, в които той се учи отново да гледа в истинската светлина, без да се затваря очите. Истинската светлина, обаче никога не ослепява, напротив, тя е мека. Болезнено е само, докато си отворим очите и се осмелим да погледнем към нея. И така Духът продължава да е затворен в бутилката, но вече гледа на това свое пребиваване там по друг начин. Той има мисия. Мисията му не е да се самоспаси по най-бързият начин и излезе от бутилката, макар че е много логично и нужно да го направи. Ако той е Дух от Духа, той ще започне да търси подобни нему, заспали в Материята, които имат наченки на Духа, и които имат потенциала да се събудят за Истината. Всъщност, когато се събуди в Бутилката с това Самосъзнание и възвръщане на Спомена за това кой е той и за своя истински произход, той вече не принадлежи на бутилката, и може да се движи в нея по един съвсем нов начин. Успоредно с тази новопоявила се мисия, той започва да събира обратно всички фрагменти от силата си, от които се е отказал чрез определени преживявания и взаимодействия в тази бутилка. В някакъв момент става така, че не Духа е в бутилката, той не иска да я чупи, да бяга от нея, той не е жертва, той просто се разширява до такава степен, че става по-голям от бутилката. Не духът е в бутилката, а Бутилката е в Духа. Това е моментът на Окончателно Освобождение на Затвореното Изначално Съзнание. Това е Празникът и Завръщането. Той празнува своето освобождение, и не само своето, ами и на всички онези Духове, затворени в бутилката, за чието събуждане е спомогнал.