(Или как се трансформират кодчета и плътна енергия)
Обещах ви Както стана ясно, ние сме прекрасни съвършени същества, които са леко хипнотизирани да го забравят. Някъде по трасето на “готина симулация защо да не участвам”, архитектите буквално са “предобрили” идеята със “забравяш всичко за себе си при всяко превъплъщение”. Или са направили всичко възможно по никакъв начин да не можеш да се измъкнеш и да си спомниш.
Йей, ама до скоро, наистина беше така. Сега всеки ден каквото и да прави човек, с каквото и да се занимава - Истината се издига и осветява лъжите. Защото фалшивата матрица е в тотален колапс и всички фигури, които дърпаха конците, един по един са чао.
А ние сме на въртележката. Всеки ден тригъри, странно поведение, разгневени хора (същества да кажем, че не всички са точно хора), мозъка ни дава буквално заето и усещането за време на практика вече не съществува, а и на моменти губим реална връзка с текущата реалност.
Така или иначе всеки от нас е на различен стадий на това “възнесение”, за което говорим. Или връщането ни обратно към автентичното ни себе. Действително има първа, втора, трета, пета вълна опомнящи се - няма как да стане наведнъж.
Как става това връщане? Чели сте навсякъде, че всички ограничаващи мисли, травми, тежки емоции като обичайните заподозрени (гняв, тъга, вина, срам) драми с хора и тн - трябва да се трансформират, защото на практика те делят вътрешното единение на полярностите.
Как го правим всъщност? Как се трансмутират караконджули?
На първо място - каквото и да почувстваме трябва да го оставим да излезе наяве, тоест да му обърнем внимание. Не да бъде потиснато отново. Това не значи да пребием човек, а значи, когато ни се пребива - да останем насаме със себе си и първо да попитаме “защо” изпитвам този гняв, ярост. Това е реакция на подсъзнанието и освен в медитативно състояние, няма как да получим истинския отговор. И да “преживеем” и изпитаме отново емоцията. Учени сме да бягаме от по всякакъв начин от болка, разбирам, но се налага, защото на клетъчно ниво няма как да продължаваме да я носим, ако ни се остава на Земята.
И да, в нас като човешки същества има много дълбока неосъзната болка и травма заключена от хилядолетия в днк-то, клетките и подсъзнанието ни. Използват се всякакви средства за нейното притъпяване и отричане. Обаче при въпросното опомняне на същината ни - това става все по-невъзможно.
И хоп масово започва пречистване или пърджинг.
Начините: неутешимо плачене, гадене, смяна на настроения по няколко пъти на ден (час, както дойде), болки в сърдечната област, корема, ставите, кокалите, главата, врата отзад, гърба, въртене на свят, влизане в различни роли, избухване, изглеждане на обсебени и тн.
И най-вече това, което наричам шизофренийката - превключване от състояние на ума, който е като черна радиостанция и ни говори куп щуротии и ни лъже, и манипулира всякак. И сърцето или автентичното ни Аз, ако искате Душата, Искрата (още напасваме терминологията), което ни води към този преход отвъд оцеляването, разделението и играта на жертва и насилник.
Филмите, сериалите, театрите, книгите, игрите спомагат за процеса на трансформация, защото “преживяваме” дори и като наблюдатели и така отключваме “заключеното”.
С две думи, Пътят обратно към вкъщи е дълбоко разтърсващ и не е идеята да се мамим, че е само любов и светлина. Ммм, по голямата част е мрак и константно разбулване на лъжа, вътрешна битка за надмощие между това, което наричаме и разпознаваме като себе си и Истинското ни немодифицирано такова.
Много се радвам, че все повече хора, говорят открито по темата и споделят, защото това вече ще доведе до лавинообразна промяна на реалността, която творим.
Пишете в коментари и вашите наблюдения на процеса.
Цунамита и гушовецити, Румяна
Comments